Национално проучване показва, че средният прием на вода на българите е по-нисък от препоръчителния, а навиците за хидратация остават непостоянни

 

Българите осъзнават важността на хидратацията, но реалните им навици не отговарят на препоръките за здравословен прием на вода. Едва 18% от хората следят стриктно дневния си прием, а почти 1/3 от възрастните признават, че не приемат достатъчно вода. Това показват резултатите от национално представително проучване* на Ипсос в България, проведено през 2025 година.

Основните данни очертават няколко ключови тенденции:

• Средният прием на вода при възрастните е 1,8 л на ден, а при децата – 1,3 л;
• Близо 1/3 от българите признават, че не пият достатъчно вода;
• 1 от 3 деца пие под 1 литър вода дневно;
• 9 от 10 души вярват, че пиенето на вода е важно за здравето, но не са напълно запознати с конкретните ползи;
• Бутилираната вода е по-разпространена от чешмяната, като най-често се консумира минерална вода;
• Сходен е делът на тези, които получават информация за хидратацията от лекари и на тези, които се информират от приятели, социални мрежи и телевизия.

Въпреки че респондентите смятат, че оптималното количество за прием на вода е около 2,2 литра дневно, реалният им прием остава значително по-нисък – 1,8 литра. При децата ситуацията е сходна – средният дневен прием е 1,3 литра, при възприемани за необходими 1,5 литра. Една трета от родителите признават, че децата им пият под един литър вода дневно.

Данните показват, че една четвърт от родителите на деца до 2 години не разпознават признаците на дехидратация, а близо половината не знаят какво е препоръчителното дневно количество вода за тях. „Потребностите от вода при мъжете са по-големи от тези на жените, поради разлики в телесната маса и телесния състав. Според съществуващите научни доказателства и препоръки на експертни органи, дневните потребностите от вода може да се определят като прием на определено количество вода на килограм телесна маса. Препоръките са при лица на 16-30 годишна възраст – 35-40 мл/кг т.м., от 31 до 54 год. – 30-35 мл/кг. т.м., от 55 до 65 год. 25–30 мл/кг т.м. При кърмачета и малки деца количествата са по-високи -150-100 мл/кг т. м.”, споделя проф. д-р Веселка Дулева, Национален консултант по хранене и диететика, НЦОЗА.

Водата остава най-често консумираната напитка – средно 6 пъти дневно. Следват кафе (средно 2 пъти) и газирани напитки (1 път). При различните възрастови групи се наблюдават специфични предпочитания – младите до 29 г. по-често избират студен чай, сокове и енергийни напитки, докато кафето е особено популярно сред хората на възраст 50–59 г.

Предпочитанията към видовете вода също са разнородни. Бутилираната минерална вода е най-консумирана – 64% от анкетираните я пият редовно. Що се отнася до избора на вода, само една трета от анкетираните признават, че четат етикетите на бутилираната вода, за да се информират за нейния състав и произход.

Водата се възприема като ключов фактор за поддържане на цялостното здраве (91%), но не всички са напълно наясно с конкретните ползи от хидратацията. Едва половината от анкетираните категорично я свързват с по-добро храносмилане или поддържане на нормално тегло.

Над 40% категорично свързват водния баланс и с физическото състояние на организма – мускулна функция, възстановяване след спорт, влияние върху стави и гъвкавост, както и с поддържане на енергията.

Що се отнася до психичното здраве, около една трета от анкетираните са напълно убедени, че водата носи спокойствие и подпомага справянето със стреса. Младите хора на възраст 20–29 години най-често вярват, че редовната хидратация има положителен ефект върху психичното благополучие и понижава нивото на стрес.

Когато става дума за информация относно хидратацията, българите най-често се доверяват на приятели, социални мрежи и телевизия. 31% са посочили, че се консултират с личния си лекар или педиатър, а тези, които търсят специализирана литература, са 16%. Жените и респондентите на възраст 20–29 години посочват социалните мрежи като основен източник на информация, докато хората между 60 и 69 години разчитат повече от другите възрастови групи на специализирана литература.

„Резултатите от проучването ясно показват, че макар водата да се възприема като ключова за здравето, реалните навици на българите остават недостатъчни. Особено тревожен е големият процент хора, които търсят информация основно в интернет и социалните мрежи, вместо при медицински експерти. Затова нашата амбиция е да бъдем партньор в усилията за насърчаване на по-добри навици и по-здравословен начин на живот.”, коментира Владимир Попов, старши бранд мениджър „Негазирано портфолио“, Кока-Кола България.

„Водата е от съществено значение за всички жизнени функции на организма – от храносмилането и метаболизма до концентрацията и физическата издръжливост. Дори леката дехидратация може да повлияе неблагоприятно върху работоспособността и общото здраве, а децата са особено уязвими към недостатъчен прием. Затова е важно да изграждаме навици за редовен прием на вода още от ранна възраст и да насърчаваме избора на вода като основен източник на хидратация.”, споделя още проф. Дулева.

„Редовният прием на вода е един от най-лесните, но често подценявани начини да се грижим за здравето, особено при децата. Изграждането на навици за редовен прием на вода от ранна възраст подпомага концентрацията, енергията и цялостното физическо и психично развитие на децата.”, коментира д-р Райна Томова, педиатър.