В Югозападния университет „Неофит Рилски“ се проведе уъркшоп на тема „Гледни точки към правата на човека на мигрантите в Европа“ (Perspectives on the Human Rights of Migrants in Europe). Събитието беше водено от гл. ас. д-р Мориц Баумгертел – изследовател по проекта „Към организационен принцип за защита на правата на уязвимите мигранти в Европа“, финансиран по Национална научна програма „Петър Берон и НИЕ“. В рамките на уъркшопа участниците имаха възможност да се включат в аналитични дискусии по реални казуси, свързани с европейските правни механизми за защита на мигрантите.

Форумът беше открит от ректора проф. д-р Николай Марин, който представи основната идея на програмата. Той направи кратко обобщение на постигнатите до момента резултати по проекта и подчерта важността на задълбоченото изследване на правата на уязвимите мигранти в контекста на съвременните европейски предизвикателства. В приветствието си ректорът насърчи присъстващите студенти да участват активно в дискусията и да използват възможността за среща с международно признат млад учен.

Д-р Баумгертел представи задълбочен анализ на причините, поради които защитата на правата на мигрантите в Европа продължава да бъде сериозно предизвикателство. Той посочи, че законодателните рамки на национално и европейско ниво поставят мигрантите в различни правни категории, което води до йерархия в степента на защита – едни групи се ползват с по-ясна правна подкрепа, докато други остават значително по-уязвими.

Лекторът подчерта още липсата на ясно концептуализирано понятие за ксенофобия и ксенофобска дискриминация в практиката на Европейския съд по правата на човека. Това прави структурната враждебност към мигрантите трудно разпознаваема на институционално ниво и води до „асистемен“ подход към миграционните дела. Като пример д-р Баумгертел посочи решенията, свързани с гръцките „горещи точки“, където сериозни структурни проблеми се разглеждат единствено през индивидуални жалби. Той обърна внимание и на факта, че европейските правителства често ограничават правата на мигрантите с аргументи за национална сигурност — практика, която остава широко разпространена, въпреки че понякога среща критика от страна на Европейския съд.

В дискусионната част активно се включиха студенти от специалностите „Право“, „Международни отношения“ и „Политология“, които поставиха въпроси за бъдещите посоки на миграционната политика, ролята на съдебните институции и възможностите за по-ефективна защита на правата на уязвимите групи.