Бързото развитие на изкуствения интелект и свързаните с него предизвикателства за сигурността, регулацията и етичните стандарти в Европа бяха във фокуса на публичната лекция, която евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ доц. д-р Емил Радев изнесе в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

Събитието беше открито от ректора на Югозападния университет „Неофит Рилски“ проф. д-р Николай Марин, който отбеляза, че висшето училище активно следи тенденциите в областта на изкуствения интелект и подготвя своите студенти за работа в среда, в която новите технологии изискват познания, отговорност и критичност.

На форума присъстваха заместник-ректорите проф. д-р Стефан Стефанов, проф. д-р Вяра Кюрова и доц. д-р Петрана Стойкова, деканът на Природо-математическия факултет доц. д-р Елена Каращранова, деканът на Философския факултет проф. д.н. Валентина Миленкова, заместник-деканите доц. д-р Николай Попов и доц. д-р Силвия Кръстева, преподаватели, студенти и докторанти.

По време на лекцията доц. д-р Емил Радев подчерта, че широкото приложение на изкуствения интелект (ИИ) – от образованието и анализа на данни до бизнес решенията и иновациите, е шанс за революционен научен и икономически скок в Европа. „Симбиозата между естественото и изкуственото е постижима единствено в границите на човешката отговорност“, заяви обаче Радев. По думите му технологичният напредък е необратим процес, но трябва да следва целта, която го е задвижила – да служи на хората, а не да нарушава или подменя ценностите ни.

Евродепутатът отчете приноса на ЕС за първия по рода си Законодателен акт за изкуствения интелект и за безопасната, етична и отговорна интеграция на ИИ в обществото, но не изключи частични промени в правната рамка с цел опростяване на правилата. ЕС вече предприе стъпки за намаляване на административната тежест в редица направления, които имат отражение върху дългосрочната конкурентоспособност. От друга страна, големите технологични компании негодуват срещу строгата регулация, която ограничава иновациите, припомни Радев и изтъкна необходимостта да се постигне баланс.

В лекцията бяха представени нови инициативи на ЕС като многомилиардния фонд за растеж в стратегически области Scaleup Europe, пилотния проект RAISE, който цели да обедини и координира основните ресурси в областта на ИИ, европейските суперкомпютри, чиито капацитет трябва да нарасне над три пъти само в периода 2025–2026 г., фабриките за изкуствен интелект, включително планираната в България с инвестиция от 90 млн. евро.

„Европа трябва да навакса изоставането си в тази сфера“, категоричен бе Радев и цитира данни, според които САЩ държат 75% от глобалния изчислителен капацитет на ИИ, Китай – 15%, а ЕС – под 5%.

„Добрата новина е, че Европа остава водещ образователен център и университетите и научноизследователските центрове в ЕС предлагат 35% от всички магистърски програми, свързани с изкуствен интелект в световен мащаб“, отбеляза евродепутатът. Той обърна специално внимание, че търсенето на усъвършенствани умения в областта на информационните технологии, анализа на данни и научните изследвания расте, а с бързия напредък на ИИ през следващите 5 години може да се наложи до 6,5% от работната сила да премине към нови професии, някои от които още дори не съществуват.

Емил Радев предупреди, че не трябва да си затваряме очите и за опасностите вследствие на развитието на ИИ, визирайки загубата на критично мислене, използването на генеративните технологии за измами, дезинформация и deepfake съдържание, както и пробивите в киберсигурността и др. Той коментира също рисковете за психичното здраве в резултат от непрекъснатото „превъртане“ на лоши и тревожни новини в социалните мрежи, синтетичните взаимоотношения с ИИ-герои във видеоигри и растящата изолация сред младите хора. „Проучвания сочат, че прекомерното използване на социалните медии увеличава вероятността от психосоматични оплаквания с около 39%, а удовлетворението от живота спада с 33%“, мотивира се Радев.

Той цитира прогнози, според които само след десетина години изкуственият интелект може да достигне човешките възможности. „За да се развива, ИИ има нужда от големи обеми данни, конкурентна бизнес среда и адаптирана към нуждите му инфраструктура. Но на нас това не ни стига! Трябва да работим за ползи без риск и правна рамка, която да гарантира сигурността на хората в съответствие с новите технологични реалности“, убеден е евродепутатът. Според него Европа трябва да насочи усилията си към системи, които решават конкретни задачи, без автономност извън тях. „За да се предпазим от евентуални катастрофални последици, не бива да изпускаме контролния лост върху технологиите“, посочи  Емил Радев и допълни, че темата за ИИ трябва да остане трайно в дневния ред на европейските институции, защото е важно да се действа превантивно и проактивно, „а не само да тичаме след събитията“.

В заключение евродепутатът насърчи студентите да вярват в науката и прогреса, но и в смисъла от ясни и ефективни правила, които правят иновациите безопасни и наистина полезни за обществото.