petarangelovangelov
Вдъхновяващ, целеустремен и дълбоко човечен – така можем да опишем Петко Тодорчев от Враца. Той е завършил НСА, работи като учител по физическо, но не крие мечтата си да стане модел. Срещнахме се с него, за да поговорим за баланса между професия и призвание, за увереността, спорта и големите мечти. Интервю, което вдъхновява със своята откровеност.
Какво те накара да избереш учителската професия, въпреки че в теб гори мечтата за моделство?
– Избрах учителската професия, защото вярвам, че това е стабилна и отговорна посока, в която мога да предавам не само знания, но и ценности. Моделството е моя мечта, но учителството ми дава усещане за смисъл и принос. Това е сигурен път, който ми позволява да се развивам и като човек.
Как изглежда един твой ден – от сутринта до вечерта? Успяваш ли да съчетаеш преподаването с грижата за себе си и тялото си?
– Денят ми започва рано – сутринта съм в училище, а следобедите посвещавам на спорт и тренировки. Опитвам се винаги да намирам време за себе си – за хранене, движение и почивка. Дисциплината ми помага да поддържам баланс.
Кое беше първото ти вдъхновение да мечтаеш за модния свят още от дете?
– Като дете винаги съм се впечатлявал от стилни хора и фотосесии. Нещо в начина, по който един модел може да изрази емоция без думи, ме запленяваше. Вярвам, че модата е изкуство, което разказва истории.
Вярваш ли, че физическото възпитание изгражда не само тяло, но и характер? Какво се стараеш да предадеш на учениците си?
– Абсолютно. Спортът учи на дисциплина, упоритост и уважение. Старая се да покажа на учениците си, че усилията винаги се възнаграждават и че здравото тяло е свързано със здрава психика.
Имаш ли любими модели или личности от модата, които те вдъхновяват?
– Вдъхновяват ме хора, които са постигнали много със собствен труд – като Дейвид Ганди или Шон О’Прай. Не само заради външността им, а заради постоянството и присъствието им.
Каза, че си скромен и дори срамежлив – трудно ли е да бъдеш такъв в свят, където се цени саморекламата?
– Да, понякога е предизвикателство. Светът на модата изисква увереност и видимост. Но вярвам, че и скромността може да бъде сила, когато е съчетана с искреност и упоритост.
Някога чувствал ли си, че мечтите ти са „твърде големи“? И ако да – как се справяш с тези мисли?
– Имало е такива моменти. Понякога се питаш дали не мечтаеш твърде смело. Но тогава си напомням, че няма „твърде голяма“ мечта – има само хора, които се отказват твърде рано.
Ако ти се отдаде възможност за професионална кариера в модата – би ли напуснал учителството, или би се опитал да балансираш между двете?
– Ако се появи реална възможност бих последвал мечтата си, защото такъв шанс се дава веднъж в живота. Освен това, за да бъдеш професионалист и за да можеш да дадеш най-доброто от себе си, човек трябва да бъде фокусиран изцяло върху едно нещо.
Какво според теб е най-красивото нещо в един човек – външността или вътрешната увереност?
– Безспорно – вътрешната увереност. Тя прави външността още по-изразителна. Красотата е моментна, но увереността и отношението остават.
Кой е най-големият урок, който животът във Враца ти е дал?
– Че стойността на човека не се измерва с това къде живее, а какво прави с възможностите си. Враца ме е научила да бъда устойчив, земен и благодарен.
София – изкушение или възможност? Какво те държи още в родния град?
– София е възможност, но и предизвикателство. Родният ми град ме държи с близостта, с корените ми, с хората, които ме познават истински. Но не изключвам и промяна.
Какво би казал на някой млад човек, който се колебае дали да следва мечтите си?
– Да не чака “перфектния момент”, защото такъв няма. Да започне с малки стъпки, с вяра в себе си. Мечтите са двигател, който те кара да ставаш сутрин с желание.
