„Силна за всички, но безсилна пред болката на собственото си дете“

Историята на Емо – едно малко момче с голяма битка и една майка, която се нуждае от нашата помощ

„Всеки ден давам надежда на хората. Но не мога да излекувам сина си.“
– Антоанета Момчилова, физиотерапевт и майка на близнаци.

Тя помага на други хора да се изправят на крака. Работи неуморно в болница „Доверие“, за да облекчи болката на пациенти, които вярват в нейните ръце. Но у дома я чака тишината на едно детско страдание, което нито опитът, нито професията ѝ могат да спрат.

Антоанета е майка на близнаци. Малкият Емил е само на 1 година и 7 месеца, но вече живее с две тежки диагнози – полимикрогирия и левкодистрофия. Болести, които му отнемат възможността да ходи, да говори, да общува пълноценно със света и със своето братче.

Още на два месеца Емо е диагностициран с епилепсия. След изследване с ЯМР, идва и най-тежката новина – мозъчни увреждания, които изискват постоянна рехабилитация, скъпоструваща терапия и специализирано оборудване.

„Искам да играя, да тичам, да прегръщам братчето си. Но без помощ, няма да мога.“

Всяко дете има право на детство. А Емо мечтае за най-обикновените неща – да прави първите си крачки, да каже първите си думи, да бъде просто дете. Но това зависи от средства, с които семейството му не разполага.

Антоанета не моли за съжаление. Тя търси шанса, който дава надежда. Вярва, че когато хората се обединят около една кауза, чудесата не закъсняват.