Темата за уменията вече не е само образователен дебат, а въпрос на икономическа устойчивост, заяви Явор Костов, изпълнителен директор на асоциацията

В условията на ускорена дигитализация и навлизане на изкуствения интелект развитието на умения и таланти се превръща в решаващ фактор за конкурентоспособността на икономиките. Около тази тема БРАИТ събра представители на бизнес асоциации и компании от сектора на високите технологии, както и представители на  експертната общност на кръгла маса с участието на Андреас Шлайхер, директор „Образование и умения“ в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и един от водещите световни експерти по темите за образование и умения.

Събитието „Human Capital in the AI Era: Closing the Skills Gap for Competitiveness“ постави във фокуса връзката между образованието, уменията и способността на България да развива икономика с висока добавена стойност в AI ерата.

В рамките на дискусията Андреас Шлайхер, който ден по-рано беше удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, представи актуални изводи и данни от доклада OECD Digital Education Outlook 2026, посветен на влиянието на генеративния изкуствен интелект върху образованието.

В този контекст беше отбелязано и нарастващото участие на България в инициативи на ОИСР, свързани с уменията и образованието. През 2028 г. страната ни ще бъде домакин на OECD Skills Summit – един от ключовите международни форуми по темите за уменията, развитието на таланти и бъдещето на труда.

Сред основните акценти в представените анализи беше ролята на генеративния AI в образованието и значението на базовите умения, функционалната грамотност и критичното мислене за бъдещата конкурентоспособност на икономиката. Беше подчертано, че ако всички 15-годишни ученици в България достигнат поне базово ниво на умения, дългосрочният икономически ефект за страната би могъл да надхвърли няколко пъти размера на настоящия БВП.

Сред основните изводи в дискусията беше, че изкуственият интелект не може да компенсира липсата на базови умения и функционална грамотност, а напротив – прави нуждата от тях още по-важна. „AI може да подобрява изпълнението на задачи, но това не означава автоматично по-добро учене и по-добри умения. Ако младите хора не развиват силни базови умения, критично мислене и способност за самостоятелно учене, AI трудно би могъл самостоятелно да реши проблема с недостига на умения“, заяви Андреас Шлайхер.

По време на дискусията участниците обсъдиха още необходимостта от по-тясна връзка между образованието и реалните нужди на икономиката, модернизацията на професионалното образование, развитието на дигитални и практически умения, както и нуждата от дългосрочни политики за развитие, надграждане и преквалификация на работната сила.

От БРАИТ подчертаха, че развитието на уменията на младите хора трябва да се разглежда не само като образователен или социален въпрос, а като стратегически фактор за икономическото развитие и способността на България да привлича инвестиции и да развива високотехнологични индустрии.

„С тази дискусия надграждаме стратегическата посока, по която БРАИТ работи през последните години в подкрепа на българското образование. В началото на следващата учебна година планираме да представим и пътна карта с конкретни предложения за реформи, като продължаваме активното сътрудничество с институциите и образователната общност“, заяви Явор Костов, изпълнителен директор на БРАИТ.

Събитието е част от по-широкия фокус на БРАИТ върху темите за развитието на талантите, уменията и модернизацията на образованието като ключови фактори за дългосрочната конкурентоспособност на България.