Повече от месец след присъединяването на България към еврозоната първите данни показват, че масовите опасения от рязко поскъпване не се потвърждават. Анализ на Freedom24 сочи, че исторически въвеждането на еврото рядко води до трайно ускоряване на инфлацията, макар потребителските възприятия често да са различни. Подобни притеснения съществуваха и в други държави от ЕС преди приемането на общата валута. Проучвания на Европейската комисия показват, че страхът от ръст на цените е водещият аргумент срещу еврото – знак, че хората оценяват икономиката най-вече през ежедневните си разходи.

 

По данни на Националния статистически институт годишната инфлация през януари 2026 г. се забавя до 3,5% спрямо 5% през декември 2025 г. В отделни сегменти на услугите има по-силен ценови ръст, но общата картина не показва широк инфлационен натиск след валутния преход. Първата експресна оценка на НСИ се оказва почти напълно точна – разликата с окончателните данни е едва 0,1 процентни пункта.

 

Опитът на други държави, присъединили се наскоро към еврозоната, потвърждава тази тенденция. В Хърватия през 2023 г. Европейската централна банка оценява ефекта от самото въвеждане на еврото върху инфлацията на едва 0,2–0,4 процентни пункта, като основната част от поскъпването е свързана с енергийната криза. В Литва (2015 г.) и Латвия (2014 г.) ефектът е под 0,3 процентни пункта. Увеличенията са концентрирани главно в заведенията, услугите и транспорта, докато общият индекс на потребителските цени не показва структурен скок. В Естония (2011 г.) и Словакия (2009 г.) инфлацията или се стабилизира, или бързо се връща към общоевропейската тенденция. Основният резултат е финансова интеграция, а не трайно поскъпване. Възможен е краткосрочен ефект от закръгляване на цените, но самото въвеждане на еврото не генерира продължителна инфлация.

 

Потребителските възприятия обаче често се разминават с реалните данни. Хората помнят най-вече поскъпването на често купувани стоки и услуги – кафе, ресторанти, транспорт. По-значими икономически ефекти като по-ниски лихви по кредити, по-евтини международни плащания и стабилизирани цени на вноса обикновено остават извън общественото внимание.

 

Истинското въздействие на еврото се проявява предимно във финансовата система. След присъединяването валутният риск при държавните облигации изчезва. Те стават деноминирани в евро инструменти, чиито доходности постепенно се изравняват с тези на останалите страни от еврозоната. Исторически спредовете на държавния дълг спрямо германските федерални облигации се свиват с десетки, а понякога и с над 100 базисни пункта в рамките на една-две години. Това води до повишение на цените на вече издадените облигации и до по-ниски разходи за обслужване на държавния дълг.

 

Капиталовите пазари също печелят. Преминаването към еврото не гарантира бърз ръст на борсовите индекси, но намалява общата цена на капитала. Отпадането на валутния риск и по-ниските транзакционни разходи улесняват достъпа на чуждестранни инвеститори. Това понижава изискваната възвръщаемост и подобрява фундаменталните оценки на компаниите. Банковият сектор получава достъп до ликвидността на Европейската централна банка и до по-евтино финансиране. В други държави това често води до спад на ипотечните лихви, ръст на кредитирането и ускоряване на пазара на недвижими имоти. С други думи, еврото означава не само валутна, но и пълна парична интеграция, която влияе на финансовите условия далеч отвъд цените в магазините.

Инвестиционните ефекти вече се очертават. Намаляването на валутния и кредитния риск свива доходността по облигациите. Банките, износителите и компаниите, зависещи от вътрешното търсене, печелят от по-ниската цена на финансиране. На пазара на имоти исторически по-ниските ипотечни лихви са силен двигател на търсенето. Докато общественият фокус остава върху цените на дребно, ключовите промени се развиват на финансовите пазари. Те създават условия за по-евтин капитал, по-висока инвестиционна активност и постепенно преоценяване на активите.

 

Според анализа на Freedom24 историята показва, че еврото рядко е източник на трайна инфлация. За сметка на това последователно понижава цената на капитала и засилва финансовата интеграция. Най-силният му ефект се проявява при облигациите, акциите и недвижимите имоти – много повече, отколкото в ежедневните потребителски цени.